На територията на област Плевен се намират много от селата в страната и едно от тях е Вишовград. Това е място в региона на Павликени, като то е локализирано точно на границата между Дунавската равнина и Предбалкана при първите негови възвишения. Въпреки че месеците август и септември често се очертават като доста сухи и лишени от дъжд, всъщност селото има типичен четирисезонен климат. Задържането на снежната покривка през зимата е нещо обичайно, а и валежите от дъжд не секват през годината. Това осигурява добри условия за поливните градински насаждения, тъй като именно с тях се препитават голяма част от местните жители. Историята на това място започва още от античната епоха, но по-ясно се откроява едва по време на Римската империя. Зарапово и Селище били имената или по-скоро местата, на които се намирало селото по време на римляните. Стратегическото значение на хълма и землището са големи, на върха има наблюдателна кула.
Що се отнася до това кога възниква точно Вишовград и името му, според първите версии в близост до мястото е имало манастир. Висшагеркиня било звучното име на жената, която носи всеки ден храна на майстора на храма. Тя е негова собствена съпруга, но не е сигурно, че точно тя става кръстница на мястото. При едно от поредните си посещения при манастира нейната сянка внезапно и неволно бива вградена в зидовете. Така се родило името на селото, основно поради мъката на местните жители за младата жена. След зазидването си тя всеки ден започва бавно и сигурно да линее и скоро умира. На източния край на хълма Чуката се намира манастир Свети Виша. Но една друга легенда изглежда доста по-вероятно относно произхода на името. В района вероятно има богати и добри насаждения с вишни, един от най-вкусните плодове. В земите пък между Ловеч и Търново едно от трите села е именно настоящето, като се счита, че то възниква в годините на петнадесетото столетие. В местността Камъка възниква едно селище, което има типично българско – славянски произход. Когато през 1393-та година страната пада под турско робство, се стига и до пълното разрушение на манастира.
Османският период на Вишовград е пряко свързан с личността и героизма на Мирчо войвода. Този смел мъж идва на бял свят през 1726-та година, а Кольо Чорбаджи за период от шест години между 1840-46-та изпълнява функциите на кмет на селото. И ако войводата е познат предимно на местна почва, то по време на кметския мандат избухва голям пожар на територията на селото. Други видни мъже от селото са този, който прави първи препис на История Славянобългарска и Георги от село Мусина. Вторият е всъщност свещеникът, който пръв поема функциите на богослужещо лице. През 1823-та година и в последвалите я шест, голяма част от местните хора изгубват живота си поради върлуващата чумна епидемия. Но това не е единственото значимо събитие от 19-ти век. През 1867-ма през землището минава не друг, а четата на легендарния войвода Филип Тотьо. На девети юли 1868-ма минават четите на други двама бележити герои – Стефан Караджа и Хаджи Димитър.
